Дубровник - перла на адриатическото крайбрежие

Пристанището на Дубровник

© Wikipedia.org

Пристанището на Дубровник

Жълтеникаво сияние и каменни къщи. Розовеещо злато на керемидените покриви. Мрежа от светлини и сенки в уличките, отвежда нагоре към укрепленията. Това е Дубровник, през Средновековието известен повече като Рагуза, потомък на едноименното древноримско селище. Перла на адриатическото крайбрежие, град-музей, който всяка година от май до октомври гъмжи от туристи от всички краища на света. От сутрин до вечер пъстрата смесица от посетители се разлива по главната улица и из криволичещите улички изчезва в храмовете и дворците.


Епидавър – Рагуза - Дубровник


Изразът “музеен град” създава впечатление за мъртъв град. Но Дубровник не е, напротив, в него кипи живот. Достатъчно е да се отклониш от главната улица и да се потопиш в приветливата сянка на страничните улички, за да усетиш пулса и дъха му. Точно там човек може да види истинските дубровчани. Само на 100 метра от главната улица добиваш усещането, че си се отдалечил от нея на хиляди километри.
Дубровник е като пленителна стара дама, която под бръчките и патината е запазила младежкото си очарование. Но за да я разберем, трябва да надникнем в бурното й минало. Историята на града се пише от VІІ век след н.е. , когато е бил основан от жителите на римския град Епидавър, опустошен от славянски и аварски племена. Бежанците се заселили в подножието на планината Сърд и постепенно се слели със старозаселниците от околностите и със славянските нашественици. Очевидно славянското име на града се дължи на гъстите дъбови гори наоколо, които тук наричат “дубрава”.
Средновековният Дубровник бил богат и силен град-държава и макар официално да не е бил дълго време независим, не познава истинското робство. Васалството му винаги е било формално: Дубровник търгувал, трупал богатства и развивал изкуствата. В областта на науката и изкуството постигнал такива успехи, че известно време бил наричан “южнославянската Атина”. Един хроникьор шеговито, но твърде сполучливо разкрил житейската му философия:”Република Дубровник в хода на вековете само хитро сменяла знамената на кулите; редувала тези преходни символи на феодализма, но при това разчитала само на непревземаемостта на своите укрепления.” Просто Дубровник не се измъчвал прекалено много от това, че се намира под нечия формална зависимост, щом можел да върви към целта си. А тази цел били печалбите, които се стичали в града от изгодната търговия. Управляващата класа, съставена предимно от бившата римска аристокрация, бързо открила, че дипломацията може да бъде по-силна от оръжието. Допуснала над града да се веят знамената на чужди монарси, но не разрешила нейният град да бъде окупиран. И за да попречи на подобни набези, заградила селището с укрепления.
Чак до 1205 г. Дубровник бил васал на Византия, което обаче не му попречило да поддържа оживени дипломатически и търговски връзки със славянските държави на Балканския полуостров и да строи морски флот. Дубровнишките кораби порели всички известни тогава морета, а кервани дубровнишки търговци с товари сукно, кожи, оръжие и ковани от злато изделия пътували по всички европейски търговски маршрути.
В периода от 1205 до1358 г. градът бил под управлението на Венеция. После дошли почти две столетия зависимост от унгарските крале, а след тях за 300 г. взели думата османските владетели. През 1815 г., след кратко Наполеоново интермецо, Дубровник бил присъединен към монархията на Хабсбургите. След разпадането й през 1918 г. той става част от вече несъществуващата югославска държава. А днес се намира в пределите на независима Хърватия.
Дубровник преживял своя златен век от втората половина на ХІV в. приблизително до ХVІІ в. Дървените къщи отстъпили мястото си на великолепни иззидани сгради. Построени били богати библиотеки, просторни дворци, великолепни храмове. Дубровнишкото художествено училище начело с Никола Божидарович се прочуло в цяла Европа.
Възходът на Дубровник към богатства, сила и слава бил прекъснат от стихията на катастрофа през април 1667 г.: унищожително земетресение превърнало по-голямата част от града в развалини и убил почти половината от населението. Оцелелите смело се хвърлили в обновлението и осигурили на своя град нова ера на благоденствие. Но вече нищо не било както преди.




Дубровник е фойерверк от архитектурни стилове


Дубровник е град с пленителна атмосфера. Тайната на неговото очарование трябва да се търси в дуализма на възникването му: в него се слели две култури – византийската и венецианската; и две стихии – славянската и латинската.
Града-музей има хиляди лица. По главния булевард “ Страдун” са подредени стотици магазини и дюкянчета. Наричат го още “Плаца” и разделя Дубровник на две части. От северната страна стръмните улички водят до подножието на планината Сърд, която в туристическите справочници се нарича планината на свети Сергей. На юг се насочват към скалиста издатина, на която преди векове бежанците от Епидавър основали древноримската Рагуза. Първоначално това било островче, но през ХІІІ в. жителите на Дубровник засипали теснината, която го отделяла от сушата.
Онзи гостенин на града, който не разполага с достатъчно време, трябва да се задоволи с бегло разглеждане на стария град, най-добре е да се издигне с въжената линия на планината Сърд и да се разходи из укрепленията, чиито стени достигат дебелина 5,5 м. и височина 23 м. Построяването им е продължило няколко века. Наистина си струва човек да се изкачи по стръмните стълби, които водят до галериите на укрепленията, защото панорамната гледка оттам към Дубровник е възхитителна. Но ако искате да вкусите напълно от магията, няма да изберете за разходка горещите обедни часове. Дубровник е най-красив когато се пробужда рано сутрин. Уличките и сградите излизат от сянката.
“Плаца” е все още празен. Не е необходимо да затваряте очи и да си представяте как е изглеждала средновековната цъфтяща Рагуза – тя е пред очите ви, недокосната от земетресението и от времето, перла, блеснала сред кипарисите и олеандрите сред лазура на Адриатическо море.
Художниците обожавали светлината и сиянието на Дубровник. Поетите възпявали града. Архитектите намирали вдъхновение. Дубровник е истински фойерверк от архитектурни стилове – романски, готически, ренесансов, бароков. И най-удивителното е, че малко неща са се променили. Паважът в стария град, където за щастие е забранено за автомобили, е автентичният. Оригинални са и стълбите, които водят към укрепленията, търкани от поколения търговци, художници и туристи. А тук можете да срещнете и много от потомците на хората “създали” Дубровник, макар че през летните месеци Дубровник е град на чужденци.


Тишината в сянката на боровете


Дубровник трябва да се дегустира като скъпо вино. На малки глътки. Ако тръгнем на бегом, едва ли ще сме в състояние да се насладим на красотата на забележителностите, изпълнили “Страдун” и близката околност. В западния край на булеварда в непосредствена близост до храма “Св. Спас” свежест пръска великолепния Онуфриев фонтан от ХV в., който е бил част от градската водопроводна система. В източния край на площад “Лужа” се издига Колоната на Роланд, символизираща независимостта и свободолюбието на града-държава. Точно тук градският глашатай някога оповестявал на народа решенията на Сената, а при тържествени случаи се издигал флагът на републиката. Колоната напомня едно легендарно събитие от ІХ в. тогава в Дубровник пристигнал със силна флота храбрият Роланд, племенник на Карл Велики, за да спаси града от сарацините.
Жителите на Дубровник се гордеят най-вече с 4 исторически постройки: с францисканския манастир, с двореца Спонза, с палатата на ректорите и с Катедралата с нейната съкровищница. Разбира се, те съвсем не изчерпват забележителностите му. Към тях спадат още готическите и ренесансовите дворци в източния квартал Кармен, които свидетелстват за силата и богатството на дубровнишката аристокрация.
Прелестни са и островчетата край Дубровник: Лопуд, Колоцеп, но особено Локрум, истински оазис на спокойствието и тишината в сянката на боровете. Легендата разказва, че тук прекарал известно време и Ричард Лъвското сърце при завръщането си от кръстоносните походи.
От височината Кралското укрепление, построено от французите, отново ще се възхитите на разливащата се гледка на Дубровник. Градът се открива в пълния си блясък, а островите около него изглеждат като разсипана бисерна огърлица потънала в морето.