Magica Venezia

© Райна Кастолди

Ако ви предстои да отидете във Венеция за първи път - завиждам ви. Завиждам и на тези, които са били многократно и са я видели в най-различни окраски - забулена в мъгла като в картина на Търнър; осветена от палещото юлско слънце, което изморява дори и безбройните гълъби на площад "Сан Марко"; мокра до колене от високите зимни приливи, които заливат площада, мозайките на Базиликата и тесните улички около нея. Венеция е магическа именно защото запазва неочаквани преживявания за всички, независимо колко пъти са били там.

© Райна Кастолди

Слизате от влака, пресичате чакалнята и се озовавате... на Канал Гранде - Големият канал! Инстинктивно се оглеждате в очакване да откриете пред себе си типичния гаров площад с таксита, автобуси и натоварени светофари, а вместо това, се оказвате на морски кей, но вътре в самия град. Сепнати се спирате, вдишвате дълбоко и чувствате как свежия морски въздух изпълва дробовете и променя настроението ви, оглеждате се и разбирате, че е истина - в широкия морски пояс пред вас се разминават моторни лодки и корабчета, пред изящните сгради на отсрещния бряг сноват забързани хора, на моста вляво неуморни туристи снимат белия силует на църква в грабващ венециански стил.

© Райна Кастолди

Венеция е малък остров и може спокойно да се обикаля пеша, но каквито и да са ви възможностите, предвидете билет за корабче (battello), защото пътуването с него не може да се сравни с нищо друго. Линиите 1 (спира на всяка спирка, изминава разстоянието до Базиликата "Сан Марко" за около 50 минути) и N (само на някои основни спирки, стига до "Сан Марко" за около 30 минути) минават по цялата дължина на Канал Гранде.

© Райна Кастолди

Предстои ви едно от най-вълнуващите изживявания - пътуването между двата бряга на най-широкия и голям венециански ръкав с богати и елегантни дворци, които се оглеждат и удвояват във водите пред тях. Пред всеки дворец има малък пристан за лодки и стълби, които слизат в морето и носят влажните
отпечатъци на приливите и отливите.

По време на плаването ще се се разминете с моторниците на полицията и "Бърза помощ", на пожарникарите и на строителните фирми; ще забележите, че венецианците, които се качват и слизат често са с пазарски чанти на колелца, защото това е единствения начин за пренос на стоки - дори използването на велосипеди е забранено от градския правилник. По същия начин става и снабдяването на магазините, ресторантите и хотелите. Другият сигурен признак, че някой е венецианец (освен липсата на фотоапарат!) е това, че бърза. Тъй като предвижването е само пеша или с някакъв плавателен съд, венецианците вечно бързат, почти притичват, за да не изтърват поредното корабче или сал.

© Райна Кастолди

За да отидете до Базиликата не слизайте на спирката "Сан Марко", а на следващата - San Zaccaria - така ще се насладите на най-красивия венециански площад, видян от морето. В тази част Канал Гранде се разширява и влива в морето, корабчетата минават покрай величествената църква "Санта Мариа дела Салуте" и носа на старата митница Dogana. После се приближават до брега на площада "Сан Марко" - официалната врата на Венеция още от Х в. от времето на морските градове-републики.

Гледката на двете високи колони със статуите на венецианския лъв и на светеца покровител на града е същата, на която са били свидетели венецианските търговци на връщане от дългите си обиколки, Марко Поло, Каналето, Наполеон, Търнър, Казанова, Томас Ман, Висконти... През зимата и пролетта на площада и около него ще видите струпани едно върху друго скелета - използват се като сглобяеми пътеки, когато приливите са високи и заливат изцяло квартала.

Сутрин пролетната мъгла, подсилена от влажността на морския въздух обвива с мека вата всичко наоколо. Понякога от корабчето към 10-11 часа все още трябва да се взирате силно, за да отгатнете къде са камбанарията и колоните. Движението на корабите се забавя, мъглата деформира силуетите на хора, гондоли и дворци, а вие сте дори по-щастливи от този неочакван подарък на времето, което ви позволява да видите Венеция като в приказките. Към обяд слънцето пробива и оживява цветовете на пазара зад моста Rialto, известен с изобилието на най-различни и често непознати видове риба, миди и морски дарове и местните зеленчуци, които пристигат от т.нар. terra ferma (т.е. твърда земя) - от континента.

Ако искате да опитате местната кухня на добри цени, търсете я в тази част на Венеция, където традиционно се събират и самите венецианци. Вечер площадът на пазара се превръща в място за аперитив на открито, където можете да опитате популярния шприц Аперол, удължен със селц или известното бяло венецианско вино. Заведенията наоколо предлагат главно рибни ястия според сезона.

© Райна Кастолди

И когато вечер се изгубите изморени из тесните улички, магичната Венеция умее да изненада и най-изпитания турист: между витрини с маски и тъмни мостове можете да се натъкнете на силуети с кокили, които изплуват от миналото - оказват се всъщност студенти от културния кръг за карнавала...

И когато решите да минете за последно през "Сан Марко" може да намерите Базиликата и Дворецът на дожите необикновенно осветени от силни прожектори. След малко разбирате, че текат снимките на новия филм на Брад Пит и Анджелина Джоли.

Останалите 50 метра до хотела не крият изненади. За един ден тези стигат.